Няма място в сърцето
Във сърце си мога всички да сбера,
ала тебе не желая да те пусна,
вече беше, и от твоята бразда,
оловни тръни си откъснах,
тръни с цвят от горчилак,
разнасяща се черна пепел,
превърнаха душа ми във пущинак,
доведоха ми самотата за владетел,
а тя със стъпките си сухи,
прогони всичките реки,
и воплите ми - птици глухи,
не откриха вчерашни мечти,
не откриха китния оазис,
на копнежите ми - благата вода,
не откриха храмове, палати,
само руини зарити в пепелта,
а страданието светлите години ми отне,
борех се наново всичко да издигна,
влачех се с раздрани колене,
но успях, до същността си стигнах,
и там разбрах - живота в мене още диша,
сърце ранено още трепетно тупти,
историята своя още пиша,
и любовта във мен тепърва ще гори,
и имам във сърцето място,
всички до един да събера,
но за теб, за теб е вече тясно,
за теб заключих святата врата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деян Димитров Всички права запазени
