dodic (Деян Димитров)
266 1705
Jan 13, 2007, 8:54 PM

Няма място в сърцето 

  Poetry
741 0 5

 

 

Във сърце си мога всички да сбера,

ала тебе не желая да те пусна,

вече беше, и от твоята бразда,

оловни тръни си откъснах,

тръни с цвят от горчилак,

разнасяща се черна пепел,

превърнаха душа ми във пущинак,

доведоха ми самотата за владетел,

а тя със стъпките си сухи,

прогони всичките реки,

и воплите ми - птици глухи,

не откриха вчерашни мечти,

не откриха китния оазис,

на копнежите ми - благата вода,

не откриха храмове, палати,

само руини зарити в пепелта,

а страданието светлите години ми отне,

борех се наново всичко да издигна,

влачех се с раздрани колене,

но успях, до същността си стигнах,

и там разбрах - живота в мене още диша,

сърце ранено още трепетно тупти,

историята своя още пиша,

и любовта във мен тепърва ще гори,

и имам във сърцето място,

всички до един да събера,

но за теб, за теб е вече тясно,

за теб заключих святата врата.

 

© Деян Димитров All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??