Няма невъзможни неща

Когато бързах с тебе да се срещна
преливаха реки и дъжд валя...
Потоци буйни влачеха към бездна,
отнасяха мостове, заливаха села.

Когато исках с тебе да се видя
мъгла разстла се, спусна се тъма.
В мъглата непрогледна все те губя...
Тежеше лепкав мрак, бездънна тъмнина.

Когато исках твоя глас да чуя
бучеше с грохот падаща вода...
Трещяха гръмко мълнии и буря.
Див вятър ураганен виеше в града.

През бурята не можех да те стигна,  
изплъзваше се твоята ръка.
Все по-далеч съдбата ни размина.
В безсилие пропадах дълго в пропастта.

Но в мислите си пак към тебе литвам...
Откривам те... Протягаш ми ръка.
Гласът ти чувам, с него се усмихвам.
Усмивката ти сгрява моята душа.

Поискам ли при мене пак те виждам...
Целуваш ме, прегръщаш ме в нощта.
Очи затварям, в твоите се вглеждам...
Няма невъзможни пътища за любовта.