Няма незаменими хора, но има незаменима любов!
Така ми липсваш.
Шепотът в нощта.
Сълзите ти на моето рамо.
Сълзи от щастие и от тъга.
На нещо шеметно и изживяно.
Усещам допира на твоята душа.
Торнадото, в което двамата се сляхме.
Пред нашата любов бледнееха слънца,
а ний горяхме и се смяхме.
И в този миг неповторим
разбрах, че винаги ще те обичам.
Да, този миг - безумен, несравним.
Аз винаги след него пак ще тичам.
Това е нашият любовен химн.
Изпий ме, искам да горим.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Явление Всички права запазени
