Няма незаменими хора, но има незаменима любов!

sav11 (Явление)
177 166

3 нояб. 2012 г., 12:09

Поэзия » Любовная

829 0 2

Така ми липсваш.

Шепотът в нощта.

Сълзите ти на моето рамо.

Сълзи от щастие и от тъга.

На нещо шеметно и изживяно.

Усещам допира на твоята душа.

Торнадото, в което двамата се сляхме.

Пред нашата любов бледнееха слънца,

а ний горяхме и се смяхме.

И в този миг неповторим

разбрах, че винаги ще те обичам.

Да, този миг - безумен, несравним.

Аз винаги след него пак ще тичам.

Това е нашият любовен химн.

Изпий ме, искам да горим.