Няма пак, а няма как
Не!
Няма пак да се влюбя във тебе..
Нали не мислиш, че съм толкова луда.
Щом съм влюбена, съм способна на грешки,
а не искам, не искам да губя.
Още тлеят във мен едни въглени...
Аз огнище съм от кал и жарава.
Аз съм стихнала песен, залез съм,
и съм лед, и съм... огнена лава.
Не!
Не ме гледай с очите си жадни.
Нито трън ще ти бъда, ни роза.
Ти си извор, и вятър и пламък.
Ти си кладенец живителна младост.
Стой така. Стой далеч. Отиди си
и не гледай в очите ми, моля!
Не подхранвай онези копнежи,
дето крия в душата с тревога.
Всъщност...
Не...
Няма как да избягам от Нея.
Ще залостя вратата на спомена,
ще затичам по жаравата боса
ще крещя, че съм влюбена...
Влюбена!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Всички права запазени
