Няма пак, а няма как
Не!
Няма пак да се влюбя във тебе..
Нали не мислиш, че съм толкова луда.
Щом съм влюбена, съм способна на грешки,
а не искам, не искам да губя.
Още тлеят във мен едни въглени...
Аз огнище съм от кал и жарава.
Аз съм стихнала песен, залез съм,
и съм лед, и съм... огнена лава.
Не!
Не ме гледай с очите си жадни.
Нито трън ще ти бъда, ни роза.
Ти си извор, и вятър и пламък.
Ти си кладенец живителна младост.
Стой така. Стой далеч. Отиди си
и не гледай в очите ми, моля!
Не подхранвай онези копнежи,
дето крия в душата с тревога.
Всъщност...
Не...
Няма как да избягам от Нея.
Ще залостя вратата на спомена,
ще затичам по жаравата боса
ще крещя, че съм влюбена...
Влюбена!
© Анета All rights reserved.
