23.11.2021 г., 17:04  

Няма повече

1.3K 1 2

НЯМА ПОВЕЧЕ
да се задъхвам
доживотно по Баира.
И камъни като Сизиф да мъкна
облъчен смъртно от въпросите:
Отде идем, Господи, какво сме?
Къде отиваме?...

 

Отпуснал съм му края.
 

И не! -
по дяволите,
няма като клош да се наливам
и кукичките на въпросите за Смисъла
във възмездения ми дроб във черно
катадневно да забивам:
благонамерено Орисницата,
може би за мен -
не го е вписала.

 

...Когато омъдрея,
писала е,
един-единствен да ме забавлява
въпросът - най-живителният -
защо жените с лицемерна хрисимост
пазвите си не опазват,
на мъжете, палаво заничащи,
защо отвръщат с поглед-укор
прикрито насърчаващ?...

 

Ти, Господи -
рече на Адама,
ала той не Те послуша
да не късат от Дървото на познанието.
А и Ева Съблазнена
се мушна във леглото на Лукавия...
И когато я позна
мъжът й, ошашавен
от оголената в Изкушението
богоподобна нейна земност,
му лепна гонореята
"Противоречив човешки разум".
Та -
да вярвам ли -
или не вярвам?...

 

Не струва, ей, не струва,
вече омъдрял -
без противоречия -
да вкисвам по въпросите без отговор! Аз
от семето на Заклеймения
да се окайвам
и завиждам
на избранниците с вяра да разсичат - ха! -
възела на Гордий
от Добро и Зло оплетен...Тях
убиват ги със камъни.
Както Каин - Авел.
И посмъртно с лаври ги венчаят
като "Ходили по Бога".
/недоходили.../

 

Затова, отдавна вече,
откъм пет-десетото си летие
с орисията си ведър ходя.
И не ще окайвам шест-десетото си
като наследник на Окаяния, първороден
от греха адамов-евин.

По пищните мадами -
грешно се заглеждам,
ха дано открехне,
полъгана от кепето ми накривено,
някоя от тях вратата райска
под хълма на Венера...
Там
дето в тайнство е погребал
за грешниците шеговито Дядо Боже
съкровището на Живота,

 

ах, земния!..

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© никодим попникодимов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Охо! - ама това "хахах" отваря доста съблазнително устата... Познавам търде добре психиката на "виновничките" и ще приема, по-скоро, да си хи-хи-весело щураче...
  • Казано накратко: Не иска камъни като Сизиф да тика, а иска да си вее стика хахах

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...