Няма да спреш вятъра,
пил от дъха на липите -
слънчеви нишки грабнал е
да ги вплете във косите ми.
Тича в очите ми лятото
през нацъфтели поляни,
птици населват душата,
будят ме сутрин рано.
Кръшно снагата си вие
тежка лоза по чардака.
Няма такава магия,
цял живот все да те чакам.
В синя завеса надничат
звездно разпръснати тайни.
Че си останах ничия,
нямам вина. Разгадай ме...
© Йорданка Гецова Всички права запазени