Няма такава магия
Няма да спреш вятъра,
пил от дъха на липите -
слънчеви нишки грабнал е
да ги вплете във косите ми.
Тича в очите ми лятото
през нацъфтели поляни,
птици населват душата,
будят ме сутрин рано.
Кръшно снагата си вие
тежка лоза по чардака.
Няма такава магия,
цял живот все да те чакам.
В синя завеса надничат
звездно разпръснати тайни.
Че си останах ничия,
нямам вина. Разгадай ме...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Гецова Всички права запазени
