Няма да спреш вятъра,
пил от дъха на липите -
слънчеви нишки грабнал е
да ги вплете във косите ми.
Тича в очите ми лятото
през нацъфтели поляни,
птици населват душата,
будят ме сутрин рано.
Кръшно снагата си вие
тежка лоза по чардака.
Няма такава магия,
цял живот все да те чакам.
В синя завеса надничат
звездно разпръснати тайни.
Че си останах ничия,
нямам вина. Разгадай ме...
© Йорданка Гецова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
