5.10.2008 г., 12:03 ч.

Няма те... 

  Поезия » Любовна
905 0 1

Като среднощен призрак се явяваш,

за миг си тук и пак заминаваш,

като парещ лъч през деня преминаваш

и не можеш ли при мен да оставаш?

 

Няма те и къде си не знам,

любовта си няма как да ти дам,

будна в нощите студени и тъй пусти,

жадувам да ме докоснат твоите устни,

и взирам се в мрака-сляпа съм сякаш,

                         няма те, а може би ти от мене бягаш!      

 

Обичам те и безсилни са хиляди векове,

дори времето не може любовта ми да спре

и когато си с друга и адски ме боли,

това е доказателство, че те обичам, нали?

 

 

© Милена Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??