Няма те...
Като среднощен призрак се явяваш,
за миг си тук и пак заминаваш,
като парещ лъч през деня преминаваш
и не можеш ли при мен да оставаш?
Няма те и къде си не знам,
любовта си няма как да ти дам,
будна в нощите студени и тъй пусти,
жадувам да ме докоснат твоите устни,
и взирам се в мрака-сляпа съм сякаш,
няма те, а може би ти от мене бягаш!
Обичам те и безсилни са хиляди векове,
дори времето не може любовта ми да спре
и когато си с друга и адски ме боли,
това е доказателство, че те обичам, нали?
© Милена All rights reserved.
