Като среднощен призрак се явяваш,

за миг си тук и пак заминаваш,

като парещ лъч през деня преминаваш

и не можеш ли при мен да оставаш?

Няма те и къде си не знам,

любовта си няма как да ти дам,

будна в нощите студени и тъй пусти,

жадувам да ме докоснат твоите устни,

и взирам се в мрака-сляпа съм сякаш,

                         няма те, а може би ти от мене бягаш!      

Обичам те и безсилни са хиляди векове,

дори времето не може любовта ми да спре

и когато си с друга и адски ме боли,

това е доказателство, че те обичам, нали?