9.07.2008 г., 8:42

Няма те

724 0 1
Тръгна си, а аз останах
и сякаш животът те скри.
И може би не ми е писано
да те следя с похотливи очи...
А може би просто греша...
А може да се самозалъгвам.
Не - ти потъваш някъде в света,
аз оставам тук - да тъгувам.
Ти не знаеше, а и аз самата дори - 
по странен начин ме привлече.
Копнеех за твоето присъствие -
нали съм флиртуваща по душа,
аз не успях пред теб да бъда кокетка,
но затова съдбата се нарича Съдба.
Нашите пътища не ще се пресичат,
мога да съм сигурна в това.
Да, страдам, или щастлива
да отворя устни в усмивка една.
За жалост, отново с поглед те търся,
но теб те няма - за добро е това.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© С обич от мен за вас Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...