Jul 9, 2008, 8:42 AM

Няма те

  Poetry » Love
729 0 1
Тръгна си, а аз останах
и сякаш животът те скри.
И може би не ми е писано
да те следя с похотливи очи...
А може би просто греша...
А може да се самозалъгвам.
Не - ти потъваш някъде в света,
аз оставам тук - да тъгувам.
Ти не знаеше, а и аз самата дори - 
по странен начин ме привлече.
Копнеех за твоето присъствие -
нали съм флиртуваща по душа,
аз не успях пред теб да бъда кокетка,
но затова съдбата се нарича Съдба.
Нашите пътища не ще се пресичат,
мога да съм сигурна в това.
Да, страдам, или щастлива
да отворя устни в усмивка една.
За жалост, отново с поглед те търся,
но теб те няма - за добро е това.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© С обич от мен за вас All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....