Първо се кълнеше ти,
че ме обичаш,
а после нож
в сърцето ми заби.
Ето виж в очите
тъжен дъжд вали.
И чакам пак да дойдеш,
с целувки раната да изцериш.
Но няма те,
навън вали,
а плач надига се
в моите очи.
© Преслава Николово Всички права запазени