Няма те
Сама изпратих те до влака
и купих ти билет.
Когато колелата чух да тракат,
пожелах ти пътят да е лек.
Колко дни на гарата стояхме,
билета ти не бе за никой влак.
Купувах грешните от страх, че
няма да се срещнем вече пак.
Но вече беше време.
В купето ти удобно настаних те.
Свалих от тебе и от мене бреме,
с надеждата ми любовта да стихне.
Но това въобще не стана.
Щастливо отпътува ти,
а аз на гарата сама останах
със тежки куфари сълзи.
Няма те.
Различни влакове пристигат.
Няма го
онзи, с който си замина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Евтимова Всички права запазени
Хубав ден и на Вас!