Няма те.
Със себе си не мога да живея.
Прегърнала
въже-илюзия, на спомен се люлея.
Превърнала
се в безнадеждно тъжна, сива фея.
Замръзнала,
със твоя лед опитвам да се сгрея.
Омръзнала
на вятъра – сълзи да му пилея.
Обгърнала
сърцето си в лъжи, че го владея.
Без себе си
за срещата с живота ми ще закъснея.
Със тебе
и живота ми изгубен ще го преживея!
© Александра Евтимова Всички права запазени