12.02.2015 г., 22:14

Няма те. Със себе си не мога да живея

688 0 2

Няма те.
Със себе си не мога да живея.
Прегърнала
въже-илюзия, на спомен се люлея.
Превърнала
се в безнадеждно тъжна, сива фея.
Замръзнала,
със твоя лед опитвам да се сгрея.
Омръзнала
на вятъра – сълзи да му пилея.
Обгърнала 
сърцето си в лъжи, че го владея.
Без себе си
за срещата с живота ми ще закъснея.
Със тебе
и живота ми изгубен ще го преживея!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Евтимова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря! Най-хубавото чувство е да предизвикаш чувство...
  • Силно е, въздействащо. Чувството е осезаемо, хареса ми! Не чувството, стихотворението

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...