22.12.2023 г., 21:17

Няма вече търпение

360 0 0

Как днес да се ориентираш в бедата,
без ясни послания за реда на нещата?
Сервират бълвочи марионетките алчни,
а после винят ни колко сме жалки.


Примирени от артистичната медийна злоба
цъфна спасение успоредно със силикона.
Гледаш наляво, обърнеш надясно...
мантри припяват за бизнес и братство.


С упълномощената наглост укрепена със власт
променят, налагат и привеждат в транс.
Смърди тази "загриженост" за нашето утре.
Слугите  забъркват поредно безумие.


Но будните знаят, този свят се руши.
Подготвят се чисти и святи души.
Ще сложат на стола обгърнат от срам
продажните властници и техния план.


Отровна миязма от глобалистки бъркоч
до основи ще сринат и тях и тяхната мощ.
Гответе се всички за рестартиран обрат!
Прожекторът пламна. Иде новият свят.


Няма място за хленч, няма вече търпение.
Духът е днешният меч в това измерение.
Има ли я надеждата и какво да направим,
идват времена много по-светли,
отколкото можем да си представим.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валя Сотирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...