Dec 22, 2023, 9:17 PM

Няма вече търпение

  Poetry
361 0 0

Как днес да се ориентираш в бедата,
без ясни послания за реда на нещата?
Сервират бълвочи марионетките алчни,
а после винят ни колко сме жалки.


Примирени от артистичната медийна злоба
цъфна спасение успоредно със силикона.
Гледаш наляво, обърнеш надясно...
мантри припяват за бизнес и братство.


С упълномощената наглост укрепена със власт
променят, налагат и привеждат в транс.
Смърди тази "загриженост" за нашето утре.
Слугите  забъркват поредно безумие.


Но будните знаят, този свят се руши.
Подготвят се чисти и святи души.
Ще сложат на стола обгърнат от срам
продажните властници и техния план.


Отровна миязма от глобалистки бъркоч
до основи ще сринат и тях и тяхната мощ.
Гответе се всички за рестартиран обрат!
Прожекторът пламна. Иде новият свят.


Няма място за хленч, няма вече търпение.
Духът е днешният меч в това измерение.
Има ли я надеждата и какво да направим,
идват времена много по-светли,
отколкото можем да си представим.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валя Сотирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...