2.04.2010 г., 11:12

Няма винаги

826 0 12

Не изчезвай

Остани

Глътка въздух си ми ти

В тъмнината не се вглеждай

Ти си вътре в мен

А от утре...

Дъх ще съм изпепелен

Извор заледен

Кладенец дълбок и сух

Не ме оставяй празен кух

Сърцето се превръща в прах

За тебе всичко бях

Бях ти радостта

В очите огъня

Бях ти сбъдната мечта

В синкав здрач звезда

Не поглеждай с гняв назад

В този свят неосъзнат

Като в омагьосан кръг

Не можеме един без друг

Не изчезвай остани

Знам че няма винаги

Няма връх недостижим

Двама с тебе щом вървим

Не изчезвай...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомир Деничин Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...