Няма винаги
Не изчезвай
Остани
Глътка въздух си ми ти
В тъмнината не се вглеждай
Ти си вътре в мен
А от утре...
Дъх ще съм изпепелен
Извор заледен
Кладенец дълбок и сух
Не ме оставяй празен кух
Сърцето се превръща в прах
За тебе всичко бях
Бях ти радостта
В очите огъня
Бях ти сбъдната мечта
В синкав здрач звезда
Не поглеждай с гняв назад
В този свят неосъзнат
Като в омагьосан кръг
Не можеме един без друг
Не изчезвай остани
Знам че няма винаги
Няма връх недостижим
Двама с тебе щом вървим
Не изчезвай...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Любомир Деничин Все права защищены
