longin (Любомир Деничин) longin (Любомир Деничин)
1 227
Apr 2, 2010, 11:12 AM

Няма винаги

  Poetry
823 0 12

Не изчезвай

Остани

Глътка въздух си ми ти

В тъмнината не се вглеждай

Ти си вътре в мен

А от утре...

Дъх ще съм изпепелен

Извор заледен

Кладенец дълбок и сух

Не ме оставяй празен кух

Сърцето се превръща в прах

За тебе всичко бях

Бях ти радостта

В очите огъня

Бях ти сбъдната мечта

В синкав здрач звезда

Не поглеждай с гняв назад

В този свят неосъзнат

Като в омагьосан кръг

Не можеме един без друг

Не изчезвай остани

Знам че няма винаги

Няма връх недостижим

Двама с тебе щом вървим

Не изчезвай...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любомир Деничин All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0