Patrizzia (Надежда Ангелова)
2249 18478
27.08.2021 г., 17:00 ч.  

Няма вятър за гонене 

  Поезия » Философска
721 4 8

Тънко, болезнено жилване, спомен. О, колко познато!
Мидичка бяла на пясъка, замъци, приказно лято.
Детството босото. Миши опашчици с вятъра тичат,
простичко всичко е. И са далече градът, смогът, кичът.

 

Колко съм мъничка! Все ме заливат вълните пенливи,
смело се смея през сълзи. На три съм и много щастлива.
Все любопитна и весела. Мамо, ще хванем ли раче?
Днес все съм на равно и сухо в полето. А все ми се плаче...

 

Може да е, че си тръгва поредното лято нечуто,
може би старост, или песъчинково остра минута?
А от пясъка вече  отдавна забъркват бетонени,
каши сиви и лепнещи... Няма и вятър, за гонене.


 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??