Няма я любовта
Ти си тръгна отдавна мили,
каза ми само: “помни ме”,
отиде далече, далече,
не те видях никога вече.
Обичах те толкова много,
обичах те колкото мога,
но ти тръгна, забрави ме,
без жал в самота ти остави ме.
Няма я, няма я любовта,
остана ми само спомена,
няма я, няма, тя си отиде,
толкоз години броях аз сълзите.
Напразно аз толкова те чаках,
в дългите нощи за тебе плаках,
само спомена топлеше душата,
то друг ми запълни самотата.
Минаха дълги пет години,
помня още думите “помни ме”,
помня те мили, не забравям,
помня те, но любовта вече я няма.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сиска Георгиева Всички права запазени
