Няма заглавие

3.03.2017 г., 11:07 ч.

Поезия » Любовна

397 1 3

Боли ме! Много, много ме боли!

Но не, че си отиде без причина.

Боли ме от безкрайните лъжи,

а другото все някак ще отмине.

Обичах сутрин да се будиш с мен,

да чувствам тялото ти, топлината

която даваше ми всеки ден!

А вечер с теб да гледаме луната!

Да търсим сред рояците звезди

онази нашата звезда сияйна

сред другите, която най-блести!

Която пази всяка наша тайна!

Да си отидеш ти реши сама.

Без „ сбогом „, без излишни ритуали.

Безмълвно теб погълна те нощта

под хиляди звездици засияли!

Сърцето ми не иска да прости,

защото е препълнено до края

от празни думи и безброй лъжи!

Но ще боли за тебе дълго, зная!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

djudjii (Жанет Велкова)

2017-03-04T08:47:52+02:00

Харесах!
Веси_Еси (Еси)

2017-03-04T08:34:32+02:00

Много силен стих! Думите извират от сърцето. Усетих болката. Поздравления!
keri-88 (Керанка Иванова)

2017-03-03T11:41:44+02:00

Болката, тя ще си остане някъде там и понякога ще взема връх над другите емоции, но Съдбата е жена и...тя си знае работата... Много хубав стих!