Няма заглавие
Боли ме! Много, много ме боли!
Но не, че си отиде без причина.
Боли ме от безкрайните лъжи,
а другото все някак ще отмине.
Обичах сутрин да се будиш с мен,
да чувствам тялото ти, топлината
която даваше ми всеки ден!
А вечер с теб да гледаме луната!
Да търсим сред рояците звезди
онази нашата звезда сияйна
сред другите, която най-блести!
Която пази всяка наша тайна!
Да си отидеш ти реши сама.
Без „ сбогом „, без излишни ритуали.
Безмълвно теб погълна те нощта
под хиляди звездици засияли!
Сърцето ми не иска да прости,
защото е препълнено до края
от празни думи и безброй лъжи!
Но ще боли за тебе дълго, зная!
© Георги Иванов All rights reserved.
Много хубав стих!