Нямам много. А те пък имат ли?
Отвори си очите, моля те!
Виж звездите и нощния дъжд,
посребрява луна тополите,
тази нощ с мене виж ги.Веднъж.
Вън е хладно. Нормално. Есен е.
Гони вятърът нещо си там.
За безсънни светът му тесен е...
и широк е, за който е сам.
Вместо мене луната гали те,
сянка котешка, сребърен стих.
Дай ръка, не буди заспалите,
с мен ела. От милувка по-тих.
Нямам много. А те пък имат ли?
Остави страховете да спят.
С непредречени топли климати,
тази нощ наш е целият свят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
