13.05.2023 г., 21:26

Нямам нищо

788 0 0

НЯМАМ НИЩО

.

Аз нямам дом, живея във картина

на Майстора и в лански глог.

Бодът ме с жезъл зимите,

надзидали с отрова смок.

.

Аз нямам притча, нямам и причина

да свърша в някой стръмен слог.

Ядат ме змиите,  та чак до гроб,

без спомена за връх висок.

.

Аз нямам нищо, нищо, нищо!

И само в непечáтан некролог

ще си отида като тихите,

които тръгвайки крещят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...