НЯМАМ НИЩО
.
Аз нямам дом, живея във картина
на Майстора и в лански глог.
Бодът ме с жезъл зимите,
надзидали с отрова смок.
.
Аз нямам притча, нямам и причина
да свърша в някой стръмен слог.
Ядат ме змиите, та чак до гроб,
без спомена за връх висок.
.
Аз нямам нищо, нищо, нищо!
И само в непечáтан некролог
ще си отида като тихите,
които тръгвайки крещят.
© Хари Спасов Всички права запазени