НЯМАМ НИЩО
.
Аз нямам дом, живея във картина
на Майстора и в лански глог.
Бодът ме с жезъл зимите,
надзидали с отрова смок.
.
Аз нямам притча, нямам и причина
да свърша в някой стръмен слог.
Ядат ме змиите, та чак до гроб,
без спомена за връх висок.
.
Аз нямам нищо, нищо, нищо!
И само в непечáтан некролог
ще си отида като тихите,
които тръгвайки крещят.
© Хари Спасов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
