8.05.2014 г., 22:43

Нямам нужда

732 0 5

Нямам нужда да бъда обичан.

Съжаляван, по милост търпян.

Да си плащам за нежност излишна,

да седя, като просяк презрян.

Нямам нужда от тежкото бреме,

да съм нечий резервен проект.

Да живея в пропуснато време,

да се моля за всяка любов.

Нямам нужда от фалш и утеха,

че сега всеки прави така...

Искам щом ме целунат в небето

да изгреят звезди през деня.

Нямам нужда да бъда пореден.

Да съм чакащ компромис - не ща!

Пръв не съм но не съм и последен,

и не бъркам скръбта с радостта.

Нямам нужда да бъда отричан.

Имам нужда да бъда желан,

и когато реша да се вричам

да усетя, че спира мига...

Да усетя морето от обич,

сбрано в нашите малки сърца.

Нямам нужда от повече време...

Всичко друго ще дам на смъртта.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валдемар Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Въздейства ...
  • Безвремието на Мига...

    Поздрав, Валдемар!
  • И аз от това имам нужда! Браво! Само че, защо не разелиш строфите, аз мисля, че така ще е още по-въздействащо...не знам...При всеки случай много ми хареса!
  • Нямам - искам - имам!
    Е това е! Хареса ми пламенността и откритостта на стиха ти!
  • Думите ти са толкова живи и въздействащи...
    Почувствах цялата емоция.
    Благодаря!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...