30.12.2006 г., 0:57

Нямам право

1.4K 0 4

Нямам право да искам!

Нямам право да те съдя!

Нямам право да желая да си същия!

Нямам право, защото аз те промених!

 

 

Опитвайки се да те забравя,

те наранявах;

гасях онази изпепеляваща страст в сърцето ти!

Опитвайки се да убия чувствата ти,

аз убивах себе си.

Умъртвявах сърцето си;

погубвах мечтите ни!

 

Аз убих онази светла усмивка!

Аз прогоних хумора ти!

Аз заглуших искренните думи!

Аз обрекох на страдание душите ни!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Кирова - Йонева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Готино е и много истинско!
  • Тъжно признание...
  • незнам дали е преживяно но в момента и аз се чувствам по този тежък начин ... наранявах този когото обичам той ми говореше истини а аз лъжи...лъжи но го обичах и обичам с цялото си сърце и сега той е различен но аз нямам право да го съдя... 6 ()
  • Тежко признание!Изпълнено с болка и тъга!Поздрав за стиха!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...