30 дек. 2006 г., 00:57

Нямам право

1.5K 0 4

Нямам право да искам!

Нямам право да те съдя!

Нямам право да желая да си същия!

Нямам право, защото аз те промених!

 

 

Опитвайки се да те забравя,

те наранявах;

гасях онази изпепеляваща страст в сърцето ти!

Опитвайки се да убия чувствата ти,

аз убивах себе си.

Умъртвявах сърцето си;

погубвах мечтите ни!

 

Аз убих онази светла усмивка!

Аз прогоних хумора ти!

Аз заглуших искренните думи!

Аз обрекох на страдание душите ни!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Кирова - Йонева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Готино е и много истинско!
  • Тъжно признание...
  • незнам дали е преживяно но в момента и аз се чувствам по този тежък начин ... наранявах този когото обичам той ми говореше истини а аз лъжи...лъжи но го обичах и обичам с цялото си сърце и сега той е различен но аз нямам право да го съдя... 6 ()
  • Тежко признание!Изпълнено с болка и тъга!Поздрав за стиха!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...