Нямам право
Защо ме гледаш тъжно и смутено,
защо навеждаш ти глава?
Защо лицето ти поруменява
и въздишка се изтръгва от гръдта.
Зная, че си влюбена във мен
и очакваш с трепет всеки божи ден
да почукам аз на твоята врата,
а ти да ме посрещнеш с топлота.
Но зная, че не мога да те имам.
Ще бъдеш ти приятелка добра,
в любов не мога да се вричам,
защото ти на мой прятел си жена.
Когато ти си тъжна и си плакала,
ще изтривам твоите сълзи,
когато радост си дочакала,
ще споделям щастието ти дори.
Обичам те, но няма да призная,
оставаш в сънищата ти,
дори до болка аз да те желая,
ще бърша скрито своите сълзи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ПЕНКА КАМБУРОВА Всички права запазени
