Защо ме гледаш тъжно и смутено,

защо навеждаш ти глава?

Защо лицето ти поруменява

и въздишка се изтръгва от гръдта.

Зная, че си влюбена във мен

и очакваш с трепет всеки божи ден

да почукам аз на твоята врата,

а ти да ме посрещнеш с топлота.

Но зная, че не мога да те имам.

Ще бъдеш ти приятелка добра,

в любов не мога да се вричам,

защото ти на мой прятел си жена.

Когато ти си тъжна и си плакала,

ще изтривам твоите сълзи,

когато радост си дочакала,

ще споделям щастието ти дори.

Обичам те, но няма да призная,

оставаш в сънищата ти,

дори до болка аз да те желая,

ще бърша скрито своите сълзи.