Нямам право на твойте ръце,
дето носят знака на твоята клетва,
но мечтая да хванат моите две,
да усетя, за тебе че аз съм потребна.
Нямам право на твойте очи,
дето при друга спят покорени,
но мечтая мен да виждат, затвориш ли ги,
да усетя, че мислиш за мене.
Нямам право на твоите устни,
дето вечер на друга ухаят,
но мечтая толкова близо да си,
да усетя, че мене желаят.
Нямам право в този живот,
не ще затворя очи, когато с небето се слея,
ще те търся вечно, моя неизживяна любов,
и ако имам следващ живот, отново ще те намеря.
© Донка Всички права запазени