Jun 12, 2012, 10:26 AM

Нямам право

  Poetry » Love
852 0 0

Нямам право на твойте ръце,

дето носят знака на твоята клетва,

но мечтая да хванат моите две,

да усетя, за тебе че аз съм потребна.

Нямам право на твойте очи,

дето при друга спят покорени,

но мечтая мен да виждат, затвориш ли ги,

да усетя, че мислиш за мене.

Нямам право на твоите устни,

дето вечер на друга ухаят,

но мечтая толкова близо да си,

да усетя, че мене желаят.

Нямам право в този живот,

не ще затворя очи, когато с небето се слея,

ще те търся вечно, моя неизживяна любов,

и ако имам следващ живот, отново ще те намеря.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Донка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...