Нямам тайни от теб
В сърцето си нося вързопче от обич –
недописани още писма!
Те са бели и чисти,
не пораждат въпроси,
а разказват за мойта съдба!
Нямам тайни от теб!
И какво ли да крия –
първороден е в мене грехът...
и съдбата ми
не е съдба на месия,
а на странник, поспрял се сред път!...
И не бързам за никъде!
Ала мечтая
да не сещам ни миг празнота!
Тук, от теб вдъхновен,
любовта щом позная,
да уседна и свия платна!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
