В сърцето си нося вързопче от обич –
недописани още писма!
Те са бели и чисти,
не пораждат въпроси,
а разказват за мойта съдба!
Нямам тайни от теб!
И какво ли да крия –
първороден е в мене грехът...
и съдбата ми
не е съдба на месия,
а на странник, поспрял се сред път!...
И не бързам за никъде!
Ала мечтая
да не сещам ни миг празнота!
Тук, от теб вдъхновен,
любовта щом позная,
да уседна и свия платна!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
