Нямам вече искрящи очи
Нямам вече искрящи очи
На теб, прекрасна
За теб сърцето превърна се в стих,
написан от бързия пулс с диаграма.
От твоите устни нежност отпих
и готов съм вечно до теб да остана.
Поднесох сърцето, както първия стих,
с пожелания чисти, долу, отдясно.
Не ми трябва сърце, теб вчера открих,
в гърдите за него прекалено е тясно.
За теб нямам вече искрящи очи,
от любов ослепях, не разбра ли?!
Нищо не казвай, за миг замълчи…
Единствено ти в мен огън запали.
Нямам нужда от въздуха свеж,
с теб всеки миг е тъй бездиханен.
И от теб не искам утре да спреш
да бъдеш вятъра мой ураганен.
За теб постоянно изригвам, горя,
прегръщам те с пламъци страстни.
И всеки ден ще ти благодаря,
че те има, любов моя прекрасна.
27.11.2017 г. Велин
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Велин Всички права запазени
