Нямам вече искрящи очи
Нямам вече искрящи очи
На теб, прекрасна
За теб сърцето превърна се в стих,
написан от бързия пулс с диаграма.
От твоите устни нежност отпих
и готов съм вечно до теб да остана.
Поднесох сърцето, както първия стих,
с пожелания чисти, долу, отдясно.
Не ми трябва сърце, теб вчера открих,
в гърдите за него прекалено е тясно.
За теб нямам вече искрящи очи,
от любов ослепях, не разбра ли?!
Нищо не казвай, за миг замълчи…
Единствено ти в мен огън запали.
Нямам нужда от въздуха свеж,
с теб всеки миг е тъй бездиханен.
И от теб не искам утре да спреш
да бъдеш вятъра мой ураганен.
За теб постоянно изригвам, горя,
прегръщам те с пламъци страстни.
И всеки ден ще ти благодаря,
че те има, любов моя прекрасна.
27.11.2017 г. Велин
© Велин All rights reserved.
