Нямаме време. Знаеш ли...
Цъфнало цвете си в мойте ръце.
В този дъжд са мечтите ни.
Ще те целувам докато спре.
Нямаме време. Жадни сме!
Аз ли крещя със душа или ти?
Като илюзии празни сме.
Или от истините боли?
Нямаме време... Съмва се.
Тази Луна е на чувства крадец.
Колко си хубава... Плачеш ли?
Дай от гръдта си оня щурец...
Нямаме време. Съдят ни...
нашите мисли и вечния страх.
Не им се давай...Прегръщай ме!!!
Всичко без тебе е пепел и прах.
© Михаил Цветански Всички права запазени