31.07.2018 г., 13:41

Нямаш нужда от момче

866 1 0

В края на коридора вратата те чака и сякаш предала се вдига ръце.
Към нея стотици като теб са вървяли първо с пълно, а после с празно сърце.
Килимът под краката ти страда... дави се в твойте сълзи.
Образът на вратата се замъглява от тъгата в тези сини очи.
Краката ти мудно се движат, дават му шанс да те спре.
Но той само гледа гърба ти, махнал оковите от свойто сърце.
Искаш той да те догони, да ти покаже своята страст.
Ръцете му навсякъде по тебе да бродят... в очите му да виждаш власт.
Устни в твойте да впие... да не можеш дъх да си поемеш.
Да се пита защо ли те е пуснал... да се кълне, че сърцето му можеш да вземеш.
Вървиш и тихо се надяваш,  а вратата все по-близо се оказва.
Спри! Не се обръщай! Така му даваш сили да те смазва.
Знам, сега боли и цялата вселена е виновна.
Но за какво ти е такава връзка? Тъй тъжна, тъй отровна.
Ще мине малко време... ще разбереш, че от момче ти нужда нямаш.
Върви по-бързо към вратата... няма смисъл да оставаш.
Ще срещнеш Мъж, който няма да те пусне да си тръгнеш.
Ще разбереш какво е с чиста обич някой да прегърнеш.
Браво! Вече стигна до вратата. Давай! Смело си тръгни.
От момче ти нужда нямаш.
Истински мъж си намери.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Меги Матева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....