Jul 31, 2018, 1:41 PM

Нямаш нужда от момче

  Poetry
870 1 0

В края на коридора вратата те чака и сякаш предала се вдига ръце.
Към нея стотици като теб са вървяли първо с пълно, а после с празно сърце.
Килимът под краката ти страда... дави се в твойте сълзи.
Образът на вратата се замъглява от тъгата в тези сини очи.
Краката ти мудно се движат, дават му шанс да те спре.
Но той само гледа гърба ти, махнал оковите от свойто сърце.
Искаш той да те догони, да ти покаже своята страст.
Ръцете му навсякъде по тебе да бродят... в очите му да виждаш власт.
Устни в твойте да впие... да не можеш дъх да си поемеш.
Да се пита защо ли те е пуснал... да се кълне, че сърцето му можеш да вземеш.
Вървиш и тихо се надяваш,  а вратата все по-близо се оказва.
Спри! Не се обръщай! Така му даваш сили да те смазва.
Знам, сега боли и цялата вселена е виновна.
Но за какво ти е такава връзка? Тъй тъжна, тъй отровна.
Ще мине малко време... ще разбереш, че от момче ти нужда нямаш.
Върви по-бързо към вратата... няма смисъл да оставаш.
Ще срещнеш Мъж, който няма да те пусне да си тръгнеш.
Ще разбереш какво е с чиста обич някой да прегърнеш.
Браво! Вече стигна до вратата. Давай! Смело си тръгни.
От момче ти нужда нямаш.
Истински мъж си намери.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Меги Матева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...