О, дете мое...
О, дете мое...
О, мило мое дете, дори и да сме разделени:
Ако почувстваш, че те духа студен вятър в сърцето?!
Ако почувстваш, че гъстата мъгла
ще заслепи добродетелите ти?!
Ако почувстваш, че болката и отчаянието
ще затъмнят твоето благородство...?!
Дъще, знай че ще те прегърна,
когато се чувстваш самотна и наранена!
Дъще, знай че ще те науча
да летиш към небесата свободна и щастлива!
Дъще, знай че ще пазя твоя сън, за да
не сънуваш кошмари, когато си заспала!
Дъще, знай че ще запаля светлина
в твоя поглед, за да не бъдеш никога уплашена!
О, мило мое дете, дори и да не мога
да те пазя и обичам от земята:
Ако забележиш, че звездите крият своя блясък
не само през деня, но и през нощта...?!
Ако осъзнаеш, че леда може да
вледени твоя дворец, построен от слънцето?!
Ако започнеш да си играеш сама с пясъка,
търсейки щастието и дълбината на морето...?!
Дъще, знай че ще те прегърна,
когато се чувстваш самотна и наранена!
Дъще, знай че ще те науча
да летиш към небесата свободна и щастлива!
Дъще, знай че ще пазя твоя сън, за да
не сънуваш кошмари, когато си заспала!
Дъще, знай че ще запаля светлина
в твоя поглед, за да не бъдеш никога уплашена!
О, мило мое дете, дори и да
усещаш моето отсъствие денем и нощем:
Ако поискаш да запишеш мислите и чувствата
си на хартия, изпрати ми писмото?!
Ако поискаш да запееш своята песен на площада,
слушай музиката на моето пиано?!
Ако поискаш днес да бъда с теб, принцесо,
просто свири на твоята китара денем и нощем?!
Дъще, знай че ще те прегърна,
когато се чувстваш самотна и наранена!
Дъще, знай че ще те науча
да летиш към небесата свободна и щастлива!
Дъще, знай че ще пазя твоя сън, за да
не сънуваш кошмари, когато си заспала!
Дъще, знай че ще запаля светлина
в твоя поглед, за да не бъдеш никога уплашена!
О , мило мое дете затова те моля, пусни ме
да си тръгна, заспивай мирно вече...
Ако някога се осъмниш в моето съществуване
или в това че те обичам?!...
Запомни тази майчина клетва и я предай на
слънцата, обитаващи твоето сърце:
Като звезден небосвод, цял живот ще бди над теб,
любовта която ти аз дарявам!
© Лили Вълчева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Така е Лили, съгласна съм с написаното. Една майка е била и винаги ще бъде до своето дете. Поздрави и хубав ден!
-
Мммм..., докосва най-нежните струни..., много обич, много тъга, много себеотдаване... - просълзи ме...!!!
"О, мило мое дете, дори и да
усещаш моето отсъствие денем и нощем:
Ако поискаш да запишеш мислите и чувствата
си на хартия, изпрати ми писмото?!!!" -
Прекрасно!
-
Лейди Фокс, благодаря ти!
Всеки има право на мнение и аз на никого няма да се опитвам да го променя.Колкото до рецитирането, което тук се споменава за втори път, за мен не би било опит, защото това което е излязло от мен, го нося в себе си и без никакво усилие знам как да го изкажа.Особено "О, дете мое," защото съм го правила.
Единственият ми проблем в цялата картинка е че не обичам да съм центъра на вниманието, колкото до огледалото бъди сигурна че пиша буквално до огледалото и му рецитирам написаното от началото до края.
Благодаря ти!!!Пожелавам ти успешен и светъл ден!!!Поздрави!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Благодаря ти, Марина!
Блягодаря, Пепи!
Радвам се че съм ви докоснала, но и от читателя зависи много дали ще усетят написаното.
Благодаря ви за това!!!
Лейди Фокс,ще ти отговоря много просто на въпроса:Пречи ми това,че не мога да нарека проза нещо което според мен не е проза,както и ти не можеш да наречеш поезия нещо, което не смяташ за такова и не мога да го нарека проза само за да са доволни хората които го смятат за такова и във крайна сметка какво е значението да се спори за формата на творба, която очевидно е докоснала някои хора, в това число и теб самата.Нямам проблем с това да ме коментираш, но ако нещо не ти харесва кажи защо и не използвай само формата за оправдание.Ако мислиш че не е поезия,кажи защо.