16 янв. 2016 г., 23:05

О, дете мое...

912 0 5

 

О, дете мое...

 

О, мило мое дете, дори и да сме разделени:

Ако почувстваш, че те духа студен вятър в сърцето?!

Ако почувстваш, че гъстата мъгла

ще заслепи добродетелите ти?!

Ако почувстваш, че болката и отчаянието

ще затъмнят твоето благородство...?!

Дъще, знай че ще те прегърна,

когато се чувстваш самотна и наранена!

Дъще, знай че ще те науча

да летиш към небесата свободна и щастлива!

Дъще, знай че ще пазя твоя сън, за да

не сънуваш кошмари, когато си заспала!

Дъще, знай че ще запаля светлина

в твоя поглед, за да не бъдеш никога уплашена!

О, мило мое дете, дори и да не мога

да те пазя и обичам от земята:

Ако забележиш, че звездите крият своя блясък

не само през деня, но и през нощта...?!

Ако осъзнаеш, че леда може да

вледени твоя дворец, построен от слънцето?!

Ако започнеш да си играеш сама с пясъка,

търсейки щастието и дълбината на морето...?!

Дъще, знай че ще те прегърна,

когато се чувстваш самотна и наранена!

Дъще, знай че ще те науча

да летиш към небесата свободна и щастлива!

Дъще, знай че ще пазя твоя сън, за да

не сънуваш кошмари, когато си заспала!

Дъще, знай че ще запаля светлина

в твоя поглед, за да не бъдеш никога уплашена!

О, мило мое дете, дори и да

усещаш моето отсъствие денем и нощем:

Ако поискаш да запишеш мислите и чувствата

си на хартия, изпрати ми писмото?!

Ако поискаш да запееш своята песен на площада,

слушай музиката на моето пиано?!

Ако поискаш днес да бъда с теб, принцесо,

просто свири на твоята китара денем и нощем?!

Дъще, знай че ще те прегърна,

когато се чувстваш самотна и наранена!

Дъще, знай че ще те науча

да летиш към небесата свободна и щастлива!

Дъще, знай че ще пазя твоя сън, за да

не сънуваш кошмари, когато си заспала!

Дъще, знай че ще запаля светлина

в твоя поглед, за да не бъдеш никога уплашена!

О , мило мое дете затова те моля, пусни ме

да си тръгна, заспивай мирно вече...

Ако някога се осъмниш в моето съществуване

или в това че те обичам?!...

Запомни тази майчина клетва и я предай на

слънцата, обитаващи твоето сърце:

Като звезден небосвод, цял живот ще бди над теб,

любовта която ти аз дарявам!

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лили Вълчева Все права защищены

Посвещавам това стихотворение на майка ми и на нейните неспирни грижи и любов, всяка секунда.Тя е първата, която винаги ме подкрепя във всичко, в правотите и грешките ми.Няма нищо по-голямо, нищо по свято, нито едно наследство, нищо не може да се сравни със любовта на родителите.Благодаря ти мамо, че си винаги до мен и просто ме обичаш!Благодаря ти, че съм твоя звезден небосвод...И както си говорим:Ако аз съм твоето слънчице ти си моите лъчи!!!

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Василе!
    Благодаря ти, Марина!
    Блягодаря, Пепи!

    Радвам се че съм ви докоснала, но и от читателя зависи много дали ще усетят написаното.

    Благодаря ви за това!!!

    Лейди Фокс,ще ти отговоря много просто на въпроса:Пречи ми това,че не мога да нарека проза нещо което според мен не е проза,както и ти не можеш да наречеш поезия нещо, което не смяташ за такова и не мога да го нарека проза само за да са доволни хората които го смятат за такова и във крайна сметка какво е значението да се спори за формата на творба, която очевидно е докоснала някои хора, в това число и теб самата.Нямам проблем с това да ме коментираш, но ако нещо не ти харесва кажи защо и не използвай само формата за оправдание.Ако мислиш че не е поезия,кажи защо. Успех ти желая от сърце и аз!!!
  • Така е Лили, съгласна съм с написаното. Една майка е била и винаги ще бъде до своето дете. Поздрави и хубав ден!
  • Мммм..., докосва най-нежните струни..., много обич, много тъга, много себеотдаване... - просълзи ме...!!!
    "О, мило мое дете, дори и да
    усещаш моето отсъствие денем и нощем:
    Ако поискаш да запишеш мислите и чувствата
    си на хартия, изпрати ми писмото?!!!"
  • Прекрасно!
  • Лейди Фокс, благодаря ти!Всеки има право на мнение и аз на никого няма да се опитвам да го променя.Колкото до рецитирането, което тук се споменава за втори път, за мен не би било опит, защото това което е излязло от мен, го нося в себе си и без никакво усилие знам как да го изкажа.Особено "О, дете мое," защото съм го правила.Единственият ми проблем в цялата картинка е че не обичам да съм центъра на вниманието, колкото до огледалото бъди сигурна че пиша буквално до огледалото и му рецитирам написаното от началото до края.
    Благодаря ти!!!Пожелавам ти успешен и светъл ден!!!Поздрави!!!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...