13.05.2011 г., 10:43 ч.

О, колко много 

  Поезия
621 0 9

О, КОЛКО МНОГО

 

О, колко много  недомилвани жени

      са станали от брачното легло студено,

когато Изгревът от Изток румени

и всичко със любов е заредено.

 

И още колко мъжки страсти спят.

Умират ласките им неродени...

И колко истини неказани мълчат...

И плахите надежди са сломени...

 

     Отритнатите  пак Деня ще прокълнат,

във мишите си дупки спотаени!

И озлобени на света, ще загълчат,

напрегнати от туй и уморени!

 

Увиснали, ще спрат, протегнати ръце!

И дланите им няма да се стоплят!

Сърцето се заплаща само със сърце!

А не със вайкане и жалки вопли...

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??