О, колко много
О, КОЛКО МНОГО
О, колко много недомилвани жени
са станали от брачното легло студено,
когато Изгревът от Изток румени
и всичко със любов е заредено.
И още колко мъжки страсти спят.
Умират ласките им неродени...
И колко истини неказани мълчат...
И плахите надежди са сломени...
Отритнатите пак Деня ще прокълнат,
във мишите си дупки спотаени!
И озлобени на света, ще загълчат,
напрегнати от туй и уморени!
Увиснали, ще спрат, протегнати ръце!
И дланите им няма да се стоплят!
Сърцето се заплаща само със сърце!
А не със вайкане и жалки вопли...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
