Hekredel (Христо Славов) Hekredel (Христо Славов)
3 1.5K
May 13, 2011, 10:43 AM

О, колко много

  Poetry
771 0 9

О, КОЛКО МНОГО

 

О, колко много  недомилвани жени

      са станали от брачното легло студено,

когато Изгревът от Изток румени

и всичко със любов е заредено.

 

И още колко мъжки страсти спят.

Умират ласките им неродени...

И колко истини неказани мълчат...

И плахите надежди са сломени...

 

     Отритнатите  пак Деня ще прокълнат,

във мишите си дупки спотаени!

И озлобени на света, ще загълчат,

напрегнати от туй и уморени!

 

Увиснали, ще спрат, протегнати ръце!

И дланите им няма да се стоплят!

Сърцето се заплаща само със сърце!

А не със вайкане и жалки вопли...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0