May 13, 2011, 10:43 AM

О, колко много

  Poetry
770 0 9

О, КОЛКО МНОГО

 

О, колко много  недомилвани жени

      са станали от брачното легло студено,

когато Изгревът от Изток румени

и всичко със любов е заредено.

 

И още колко мъжки страсти спят.

Умират ласките им неродени...

И колко истини неказани мълчат...

И плахите надежди са сломени...

 

     Отритнатите  пак Деня ще прокълнат,

във мишите си дупки спотаени!

И озлобени на света, ще загълчат,

напрегнати от туй и уморени!

 

Увиснали, ще спрат, протегнати ръце!

И дланите им няма да се стоплят!

Сърцето се заплаща само със сърце!

А не със вайкане и жалки вопли...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...