Hekredel (Христо Славов) Hekredel (Христо Славов)
3 1.5K
May 13, 2011, 10:43 AM

О, колко много

  Poetry
773 0 9

О, КОЛКО МНОГО

 

О, колко много  недомилвани жени

      са станали от брачното легло студено,

когато Изгревът от Изток румени

и всичко със любов е заредено.

 

И още колко мъжки страсти спят.

Умират ласките им неродени...

И колко истини неказани мълчат...

И плахите надежди са сломени...

 

     Отритнатите  пак Деня ще прокълнат,

във мишите си дупки спотаени!

И озлобени на света, ще загълчат,

напрегнати от туй и уморени!

 

Увиснали, ще спрат, протегнати ръце!

И дланите им няма да се стоплят!

Сърцето се заплаща само със сърце!

А не със вайкане и жалки вопли...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0