О, МИГ!
О, миг! Мълчание огряло
неведомите мисли за крилата.
Окъсаното циганче запяло
за бунт доказващ свободата.
Разпятие! Светлина студена.
На пода мръсно наметало.
Икона плуваща в червена
вода - измамно огледало.
Животът - спотаен снобизъм -
изгарящ мислите опасни.
Пари. Изящен алтруизъм.
На воля са добрите тревопасни.
Пасат и пеят. Блеят и танцуват,
щастливите си стъпки по земята.
Умислени сред синевата плуват
герои със балони на краката.
О, миг! Мълчание трепери
пред разума - измислена опора.
Окъсаното циганче се цели,
едва ли влюбено в затвора.
Хвалебствените думи с такт напират
да падат от небето като круши.
А хубавите циганки намират -
славата в утайката се гуши.
Кой ли вярва в смисъла ужасен,
да знае бъдещето страстно.
Не клекнеш ли на завет, бясен,
ще литнеш и ще стане ясно.
Марин Лазаров
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марин Лазаров Всички права запазени
