О сърце!
Сърцето си ти дадох цяло,
ти с двете си ръце го взе,
намери от къде да извадиш
всичко, което в него бе!
Празно ми го върна, но здраво!
Каза: Туи сърце не е за мен!
Тръгна си и ме остави
с празното сърце!
Не мина много време и разбра,
че сърцето здраво ми остана,
тогава ти реши с твоите игри
и на много места го нарани!
Сърцето ми прободено
сега кърви, вече сигурна си ти,
че то е празно и наранено,
спокойна по пътя продължи!
Сърцето си ти дадох цяло,
но ти не го разбра.
През сълзи пиша тези редове,
но това последната сълза за тебе бе!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Давид Савов Всички права запазени