29.10.2010 г., 13:05

Обединението прави силата

895 0 9

 

Мозъкът на хипопопотама

е голям - тежи сто килограма.

 

- А мозъкът на два хипопотама?

- И той е толкова - сто килограма.

 

- А мозъкът на три хипопотама?

- Той пак е  толкова - сто килограма.

- А мозъкът на сто хипопотама?

- И той е толкова – сто килограма!

 

Защото всеки хипопопотам,

си мисли само с своя мозък, сам.

 

Те не говорят, не четат, не пишат,

а само ходят, хранят се и дишат.

И затова,

макар да са отдавна на земята,

те още си живеят във блатата!

 

Ала при хората не е така!

 

На двама души, ако са сговорни,

се умножава мозъкът четворно!

 

На хората от моя роден град,

е мозъкът голям като палат!

А на народа ни – хиляда тона!

Това са повече от сто вагона!

 

А за човечеството пък дори не знам

какво число за пример да ви дам!

 

И преди нас които са живяли,

и те от своя опит са ни дали!

 

Четем и пишем, и се учим –

затова,

над земните и океански твари,

човеците са първи господари!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви че прочетохте и за одобрението и поздравите - Румпел, Виктор и Ея! И на тебе се радвам че си се усмихнала, Велика Ники; и на мене ми беше весело от това повторение на въпросите за два, три и сто хипопотама. И ти, Ева, си права, че нещо се губи; но може би не от нарушена логиката, а от това че е недоизпипано. Чувствам го, но нямах търпение да го пусна, заради идеята; пък нали е и за деца- за деца стихотворенията можело да са и недоизносени, недозрели.И разбира се, много сте прави Татяна, Виктор Горов и Ея, че не трябва да да се държим с природата като грабители и господари. Но утешително е, че каквото и да правим, тя ще ни надживее и след изчезването ни ще си се възстанови!
  • Много идейно и интересно и за деца и възрастни!!!
    Поздрави и от мен!!!
  • Хич не е така, Ангар!
    В термитника си стар
    човекът се е възгордял -
    мисли се за господар.

    Дано да не объркваме дечицата,
    на добро към хора и животни
    ние да ги учим -
    мъдро да ги водим за ръчицата.

    Поздрави!
  • !!!
  • Вярно е че хората сме господари на природата,но май я експлоатираме прекалено много и един ден тя просто ще престане да ни служи...
    Поздравления за стиха!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...